Айзък Азимов
/1920-1992/
Айзък Азимов се научил да чете на пет годишна възраст и в млада възраст започнал да чете научнофантастични списания, макар баща му принципно да му забранявал. На 11 годишна възраст започнал да пише кратки разкази, а на 19 вече ги продавал на различни научнофантастични списания. Айзък посещава обществени училища в Бруклин, след това отива в колежа Seth Low Junior за две години, а през 1939 получава магистърска степен от Колумбийския университет, където през 1948 година защитава докторската си степен в областта на биохимията. През Втората световна война работи във военно – въздушната експериментална станция на военния флот на Филаделфия. След края на войната служи още девет месеца в американската армия и е освободен с почести.
След защитата на доктората си, той се присъединява към факултета на Бостънският университет по медицина. Там получава титлата доцента, а през 1979, университета го награждава за неговите трудове и той е повишен в професор по биохимия.
През 1942 година, Айзък Азимов се жени за Гертруд Блугерман, с която имат две деца, Дейвид и Робин. През 1973 обаче те се развеждат след като живеят разделени от три години преди това, и по-късно същата година Азимов се жени за Джанет Дженсън.
Азимов бил клоустрофил, т.е. човек, който обичал тесните и малки пространства. Детската му мечта била да има будка за вестници, в която да може да се затвори сам и да чете. В същото време изпитвал страх от летене и през целия си живот два пъти се наложило да се качи на самолет, и то по време на военната му служба. Тази фобия се отразява в отделните разкази от неговото творчество. Той не пътувал дълги разстояния, за да не се качва на самолет.
Айзък Азимов бил много добър оратор и често бил основен участник в семинари за научна фантастика. Той търпеливо отговарял на стотици въпроси. Интересно е, че сякаш този спокоен характер съответствал на това, че нямал толкова развита ловкост, така и не се научил да плува или да кара колело, единствено можел да кара кола.
Азимов членувал активно в редица известни литературни клубове и общества. През 1984, Американската хуманистична асоциация го обявява за хуманист на годината, а на следващата година до смъртта си той изпълнява длъжността на президент на организацията, негов наследник с тава неговият приятел и писател Кърт Вонегът.
През 1977 година, Айзък Азимов преживява инфаркт и се налага да му направят операция за троен байпас през декември 1983 година. През 1992 той умира в Ню Йорк, като оповестяват, че причина за смъртта е отказ на сърцето и бъбреците да работят. Десет години след смъртта му, неговата съпруга Джанет издава автобиография на Азимов „Беше един добър живот”, където се престрашава и разкрива, че истинската причина за смъртта на Айзък Азимов е инфекция, причинена от вируса на СПИН, след преливане на заразена кръв по време на операцията за байпас.
Азимов е известен с книгите си, тясно свързани с научната фантастика. Сред най-известните са – Аз, роботът; Стоманените пещери; Краят на вечността; Голото слънце; Самите богове, както и поредицата за Фондацията. Награден е с множество награди сред които пет награди „Хюго”, две награди „Небюла” и още много други.
